Какво е йога и нейната философия

Въведение

Сигурна съм, че много от вас са се обръщали към йога поради физическо неразположение - болки в кръста, скованост в бедрата или неразположение във врата. Други може да са започнали своята йога практика от нужда да намерят психологически баланс в стресираното си ежедневие. Това са все добри мотиватори - и аз започнах така. За мен в началото дори йога беше забавна гимнастика и няма нищо лошо в това. Години след като започнах, разбрах, че има нещо отвъд асаните (позите в йога), че та са просто една малка част от цялата философия на йога и какво изобщо значи йога и каква е нейната цел.

Думата “йога” идва от санскрит и означава “да обединиш” или “да свържиш”, като идеята е да слеем ума и тялото в едно състояние на осъзнаване. Това звучи много мистично и непостижимо, но бих казала, че има моменти, в които наистина може да се усети по време на йога практиката. Реално, правейки асаните и обединявайки дъх с движение ние даваме и цел на нашия ум, за която да мисли. По този начин за едно определено време обединяваме дух и тяло и постигаме това цялостно осъзнаване и обединение. Естествено целта на йога е да пренесем това усещане отвъд постелката, което си е нещо предизвикателно, но не ни пречи да носим намерението в себе си през целия ден.

За да постигне Йога, човек трябва да осъзнае, че моментните състояния (мисли, чувства, нагласи) и всичко онова, което не може да контролира около себе си, са само обвивки, а истинската му същност е нещо, което не може да бъде променено и повлияно от външни фактори. В контекста на психологията съществува същия принцип - че ние имаме контрол не върху ситуацията, която ни се случва, а върху нашата реакция на тази ситуация. Древните индийци вярват, че това се постига, като се извърви пътят на 8-те основни стълба на йога (буквално преведено от “Ащанга Йога” от Патанджали, “аща” - осем и “анга” - крайник), които човек трябва да следва, за да постигне мокша (освобождаването от страдание). Йога философията е повлияна от будизма и в Източната култура основна тема е търсенето на освобождаване от страдание и земни ограничения. Според будистите коренът на нашето страдание е привързаността ни към всичко, което в основата си не ни принадлежи, затова в йога често говорим за идеята за освобождаване от привързаността. Естествено йогите вярват, че това може да бъде постигнато и единственият начин това да се случи е като се извърви пътят на йога или пътят на постоянната практика. Често по време на практика ни се случва да се привързваме към нещо - да постигна дадена поза, да медитирам дадено време и се учим да пускаме тези очаквания и желание, което си е практика и за живота отвъд постелката.

Кои са основните осем стълба в йога и как те могат да влияят на моята практика?

Според Йога Сутрите на Патанджали (древноиндийски философ, считан за основателя на йога философията) пътят към йога се състои от осем стълба, стъпки или насоки, които водят до сливането между ума и тялото. Тези Осем сутри или стълба са:

• Яма - (външни) универсални морални задължения
• Нияма - лични морални задължения
• Асана - правилна поза
• Пранаяма - дихателни техники
• Пратяхара - оттегляне на сетивата
• Дхарана - фокус и концентрация
• Дхяна - медитация
• Самадхи - блаженство и просветление

Ще разгледаме всеки един основно и ако имате желание да задълбочите в йога философията винаги можете да го направите. Аз вярвам, че всеки трябва да извърви пътя към познанието си по собствен начин пък и това е и един от осемте стълба на йога!

Яма - социална етика

Първият стълб на Йога се казва Яма и съответства на дисциплината или практика, която се занимава основно със света около нас и нашето взаимодействие с него. Яма представлява социалните норми, спрямо които трябва да живеем. Йога е практика, която трансформира човек във всеки аспект от живота му, а не само в онези 30 минути, прекарани върху постелката. Идеята е наученото от постелката да се пренесе в ежедневеието, така че човек да използва енергията си по по-стойностен начин. Така не само ще се наслади на практиката си, но и на целия си живот и на всичко около него самия. В общи линии можем да разгледаме ямите като пет вида поведение, от които да се въздържаме.

Ахимса

Първата яма се нарича ахимса. Ахимса в буквален превод означава “не-насилие”. Тя е идеята да не нараняваме никое живо същество, в това число и самите нас. Естествено, че не можем да се контролираме и да внимаваме във всеки един момент. Понякога можем да нараним някого с думите си или с действията си без да сме имали това за цел. Идеята е да се стремим да сме възможно най-осъзнати в избора си особено ако с този избор можем да доведем до насилие. Да действаме чрез ахимса означава да се свързваме със света чрез доброта, милост и внимание, като във всяка ситуация трябва да предприемем това действие, което ще навреди възможно най-малко. Именно заради ахимса много йога практикуващи са вегетарианци или вегани. Но заслужава ли си да си вегетарианец ако обичаш да ядеш месо? Тоест няма ли да си навредиш много повече на самият себе си? Какъв компромис можеш да направиш в този случай?

Сатя

Втората яма се нарича сатя. Сатя в буквален превод означава “да говоря истината или да не лъжа”. Сатя означава да се стараем винаги да казваме истината и да бъдем винаги искрени и със себе си. В древните текстове сатя почти винаги се появява след ахимса, но не във всички, затова йогите спорят кое е първо: не-насилието или не-лъженето (истинността)? Всичко в природата е преплетено, включително и ямите. Ако цената на истината е да доведе до насилие, то тогава тази истина заслужава ли си? Практикуването на сатя не бива да е за сметка на ахимса. Например ако не си заслужава да изтъкнеш истината, защото ще нараниш някого и няма да промениш нищо, то тогава има ли смисъл да я казваш?

Астея

Третата яма се нарича астея, което в буквален превод означава “да не крада”. Тук най-важната идея е може би тази да не взимаме нищо, което не ни принадлежи. Не става дума само за вещи или интелектуална собственост, ами и да не приемаме нищо, което не ни е дадено свободно. Такива могат да бъдат например нечие време или внимание. Идеята за кражба се разпростира като много по-обгръщащо понятие, в което целта е да не се наруши нечие първоначално право на собственост и не на последно място - на индивидуалност.

Брахмачаря

Четвъртата яма се нарича брахмачаря и в буквален превод означава “въздържание”. Това е да използваме енергията си по правилен начин. Ако вземем за пример монасите или духовниците, които са се оттеглили към един по-уединен начин на живот, то там брахмачаря ще се разбере като напълно въздържание от светския живот. Това не означава, че ние като “градски” йоги не можем да живеем чрез брахмачаря и да пестим енергията си, когато имаме нужда от това. Например, нека разгледаме разликата между това, от което тялото ми “има нужда” и онова, което тялото ми просто “иска”. Колко често превъзбуждаме сетивата си с аромати, с храни, с екрани и като цяло с шум? Да усещаме тялото си, нуждите му и да знаем кога да се оттеглим и да си починем - именно това е правилното пестене на енергия.

Апариграха

Петата и последна яма се нарича апариграха и в буквален превод означава “не-алчност”. Това е просто да не искаме повече от това, което ни е нужно. Тази яма е подобна на астея (не-кражба), но в същността си се крие осъзнаването, че да искаме нещо е приятно усещане, но да го имаме на всяка цена може да доведе до нещастие и незадоволеност. Непривързаността е друг принцип на източната философия, която се свързва със състоянието на задоволеност и щастие. Да не сме привързани към нещо означава, че при неговата липса или загуба, то няма да наруши благополучието или щастието ни. Толкова е просто, нали! Апариграха предполага до някаква степен да премерим желанията си и да осъзнаем колко променлив и непостоянен е животът.

Нияма - личностна етика

Вторият стълб на Йога е Нияма. Ако яма са нещата, които се опитваме да избягваме като действия и поведение, то нияма са нещата, към които се стремим вътре в себе си. Това се отнася до задълженията, насочени към нас самите, но и тези, насочени към външния свят. Както при ямите, тук имаме и пет ниями.

Сауча

Първата нияма се нарича сауча, буквално преведено от санскрит означава “чистота”. Това е чистотата на тялото, но и чистотата на мислите, намеренията и духа. Първоначално е нормално да асоциираме чистота с физическата такава, било то като храна или като лична хигиена, но сауча се отнася и до чистотата на намеренията, с които човек се свързва с другите и със света около себе си. Друга дума, с която лесно може да свържем сауча е състрадание. Да извършваме всичко, което можем чрез състрадание, чрез чистота на духа. Да съхраняваме в себе си доброта и да имаме чисти намерения. И не на последно място да не забравяме, че това състрадание се отнася и към самите нас.

Сантоша

Втората нияма се нарича сантоша и буквално преведено означава “задоволеност”. Това е да се чувстваме щастливи с това, което имаме, да сме доволни от живота си, да сме в мир със себе си във всеки един момент и въпреки всичко. Идеята е, че да сме доволни и щастливи е лесно, когато всичко ни е наред, обаче, можем ли да сме щастливи и доволни от живота си и от себе си когато изпитваме трудности. Животът е непостоянен, променлив и почти нищо не зависи от нас. Именно затова имаме и сантоша, за да изживеем щастието като състояние, а не като крайна цел. Да приемем живота такъв какъвто е и да приемем всичко, което той слага на нашата маса, без да го съдим и без да сме начумерени - това е сантоша.

Тапас

Третата нияма се нарича тапас и означава “строгост” или по-приятната версия - “дисциплина”. Тапас е дисциплината, с която градим издръжливост и целеустременост. Най-лесно тапас се вижда в мотивацията и дисциплината, която проявяваме при ежедневната йога практика. Сега разбирате защо е важно да практикуваме йога всеки ден дори за малко! Това не означава, че когато сме болни ще направим същата динамична и силова практика, както когато сме здрави! Това би означавало да не уважим ахимса към нас самите. Просто ще се адаптираме. Ще направим нещо лежерно и отпускащо или ще медитираме, но ще направим нещо - също както и в живота. Тапас на постелката ни помага в ежедневието и е нашата площадка за упражняване на волята. Всеки от нас може да си постави цел, но да извърви пътя до тази цел е последствието от много малки ежедневни победи над самите нас. Тапас е да си наложим нещо и да го изпълним, защото навикът се гради малко, по-малко. А дисциплината си остава навик.

Свадхяя

Четвъртата нияма се нарича свадхяя и означава “самоучение или самопознание”. Това означава да не спираме да се предизвикваме и да се опознаваме. Не е непременно да четем философски книги и да разсъждаваме върху стоицизъм или сутрите на Патанджали. Всеки от нас си има неговия или нейния начин за самоанализ и познание. Важно е да правим нещо по въпроса! Свадхяя е нещо като анализ на нашият личен софтуер и наша задача е да го пренапишем и поправим, защото никой не е идеален. Да опознаеш какъв тип е личността ти (може да си екстроверт или интроверт), да разбереш какво означава щастието за теб самия, да се разровиш из някоя философия, която да ти покаже какъв е смисълът на твоя живот - всичко това води до някакъв тип самопознание. Не на последно място да се запознаеш с ямите и ниямите на йога - ето дори сега изпълняваш свадхяя!

Исварапранидаха

Петата нияма се нарича исварапранидаха и означава “да се отдадеш на Бог”. Бог е много лична дума, дори твърде лична дума за много от нас, затова можем да разчетем исварапранидаха като това да се отдадеш на нещо повече от теб самия. Дори да си атеист или агностик можеш да се оттдадеш на нещо повече от теб самия: можеш да се оттдадеш на науката, на човечеството, на прогреса - само от теб зависи. Идеята е да имаме вяра, че има нещо отвъд нашата ограничена човешка индивидуалност. Да всеки от нас е личност с име и история, но и всеки от нас е част от нещо: част от семейство, от общество, от цялото човечество. Ако пуснем всичките си надежди и страхове от бъдещето и ги отдадем на нещо отвъд себе си, то тогава ще можем с лекота да се посветим на сегашния момент и да се свържем с него, да станем йога.

Асана - правилна поза

Разгледахме първите два стълба на йога за моралните ограничения и стремежи и е време за третия стълб на йога. Третият стълб на йога е асана и може би това е частта от йога, с която тя е най-известна и която е реално въведението към йога за много от нас. Почти всеки, който е започнал йога го е направил чрез асани, като е търсел ползите им в здравословен план и в последствие е открил цялата философия, която като айсберг се крие под тях. Освен това асана е и единствената физическа част или практика от йога. В буквален превод асана означава “начин на седене”, не на стоене, защото тя ни подготвя за медитация. Да! Представете си всички онези буквално шантави пози и човешки възли. Тяхната цел е да направят телата ни силни и гъвкави, за да може да ни е удобно когато седнем в медитация. Физическата практика на асани определено помага на телата ни да станат по-здрави и гъвкави. Друга функция на асаните е и да се използват като инструмент, с който да се успокои ума, за да се стигне до по-дълбоко ниво на релаксация. Движението разсейва всичките ни мисли като ни кара да се фокусираме върху това, което вършим. Един от най-лесните трикове да се успокои нашия “маймунски мозък”, който постоянно мисли и планира нещо, е като раздвижим тялото - лесна работа! Асаните ни позволяват и да се изправим пред едно предизвикателство, което дава възможност да поемем контрол над всички аспекти от нас самите, като на първо място това е нашето тяло, след това нашите емоции, намерения и мисли. По този начин асаните се превръщат в път на изследване на нашето вътрешно аз и засилване на нашата воля, като същевременно се учим да се отпускаме и да се придвижваме през различните физически състояния, създавайки баланс между материалния и духовния ни свят.

Пранаяма - дихателни техники

Четвъртият стълб на йога е пранаяма като прана означава жизнена сила, а яма означава да поемеш контрол. В днешно време пранаяма се приема като синоним на “дишане” или “дихателни упражнения”, но за йогите тя е много повече от това. Идеята на пранаяма е да се научим да контролираме прана (енергията) в организма си, с цел да възстановим неговото здраве и да промотираме една цялостна духовна, физическа и личностна еволюция. Контролът на прана или на тази енергия се случва чрез контрола върху дишането. Дишането има пряк ефект върху цялостното състояние на организма, върху мислите и чувствата. Например едно учестено дишане може да активира тялото и ума, а едно по-забавено дишане може да го успокои. Това се случва, понеже дишането е единственият процес в тялото, който се контролира както от периферната нервна система (и да не мислим за дишането - дишаме), така и от централната нервна система (можем да решим да задържим дъха или да дишаме по-учестено или по-забавено). В този ред на мисли, дишането е единственият процес, който свързва пряко централната и периферната нервна система - онова в нашето тяло, което се контролира по един пасивен и в същото време активен начин. Дишането е мостът между тялото и ума. С други думи и за всички фенове на Междузвездни звезди, прана е като Силата, а Йода е един добър пример за Йоги, извървял пътят на Ащанга. Тоест като поемем контрол над дишането си и оттам на прана, можем да поемем контрол над всичко! (И винаги от светлата страна на Силата, разбира се…)

Пратяхара - оттегляне на сетивата

Петият стълб на йога е пратяхара, което се превежда като “оттегляне на сетивата”. Това е, когато затапим всички сетива и се обърнем към света вътре в нас. Преди да разберем идеята на пратяхара, обаче, нека да осъзнаем, колко сме потопени в света около нас именно благодарение на сетивата ни. Няма нищо лошо в това, понеже всички сме еволюирали и оцеляли благодарение на тези сетива. Да сме потопени в света около нас е част от нашата човешка природа. Това се случва чрез шестте ни сетива за възприятие: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание и равновесие. Чрез тях получаваме информация за това, което се случва около нас, както и за това, което се случва и вътре в нас. Идеята на пратяхара е, че за да продължим да се развиваме по пътя на йога, трябва да развием и умението да се оттеглим от тези сетива, да спрем захранването на информация от външния свят. Ако насочим вниманието си навътре в нас и игнорираме информацията, която сетивата ни дават за външния свят, то ще успеем да се свържем с това, което йогите смятат за най-стойностно - а именно истинската ни същност. Пратяхара се случва по един естествен начин по време на медитация. Когато медитираме, умът е концентриран върху обекта на медитация, примерно се фокусираме върху това да вдишваме и да издишваме на равни интервали от време. Цялото внимание е насочено навътре и именно затова и сетивата го следват и успяваме да усетим пратяхара.

Дхарана - фокус и концентрация

Последните три стълба се наричат още и “вътрешни”, защото техният фокус се измества изцяло навътре в нас и отделно тяхната цел е човек да достигне едно по-извисено или ефирично състояние на самоосъзнаване, тоест състояние отвъд света, с който сме свикнали.

Шестият стълб на йога е дхарана и означава “концентрация на ума върху един определен обект”. Това е, когато сме напълно присъстващи в сегашния момент, без да сме обвързани с мисли, планове и тревоги или емоции. Обектът на концентрация може да е мисъл, но може да е и човек. По нагоре споменах термина “маймунски мозък”, който е метафора за липсата ни на контрол върху собствените ни мислите. На ден може да имаме до 6000 мисли и дори повече. Не си даваме сметка за тях, защото не се концентрираме върху всяка една отделна мисъл. Дхарана или концентрацията върху една определена мисъл или обект не е ама никак естествена за нас и не е лесна, но като всичко - може да се тренира. Основната идея е да задържим съзнанието и да се концентрираме и това става с практиката на асана, която подготвя тялото като го заземява, на пранаяма, която пречиства ума, на пратяхара, която помага да се оттеглим от възприятията си и така стигаме до дхарана. Тоест имаме силата да фокусираме ума си върху нещо. Дхарана се постига в онзи момент, в който човек е напълно присъстващ в настоящия момент. Това ни дава умението умът ни да се концентрира в една посока, а не да е разпилян в хиляди. Така дхарана може да се пренесе в ежедневието и отвъд постелката, а фокусирания ум е един от най-сериозните преимущества.

Дхяна - медитация

Седмият стълб на йога се нарича дхяна и означава да медитираш или да съзерцаваш. А какво точно означава да медитираш? Може би най-разпространената идея за медитация представлява вид заземяване на сетивата и осъзнаване на сегашния момент. Често асоциираме медитацията с това да сме в удобна седнала поза, със затворени очи и фокусирани или върху дишането си или върху някакъв вид визуализация (картина) в съзнанието ни. Обектът на медитацията е сегашният момент и наша задача е да се връщаме към него въпреки всичко, което може да се появява на хоризонта на съзнанието ни. Когато медитираме е съвсем нормално да се появяват мисли, спомени, идеи за бъдещето, които да ни разсейват. Противно на много вярвания идеята на медитацията не е да спрем тези мисли! Ние сме направо безсилни пред мощността на “маймунския мозък”. Напротив, идеята на медитацията е да признаем съществуването на тези мисли, спомени, идеи, чувства и състояния без да ги осъждаме по никакъв начин и винаги да се стараем да се връщаме към сегашния момент, фокусирайки се върху дишането. Това е нещо подобно на съзерцанието на небето. Всички облаци, които преминават по небосвода са нашите мисли. Ние ги виждаме и признаваме тяхното съществуване, но ги оставяме да преминат и не забравяме, че зад тях имаме огромно синьо небе!

Самадхи - блаженство и просветление

Последният и осми стълб на йога е самадхи, което означава “да се освободиш”. Колкото по-ефирни стават основите, толкова по-трудно става да се обяснят. Самадхи това е блаженството, когато индивидуалната душа се свърже с цялото или с други думи - Нирвана. Но какво точно означава това? Какво означава да се свържеш с абсолютното цяло? Всеки от нас знае какво е чувството да си индивидуален човек. Всеки от нас си има пол, име, лична история, произход. Знаем, че нашата индивидуалност е единствена и неповторима. Също знаем какво е да имаш мисли и чувства, за които никой друг не знае, защото нашето съзнание си е само и единствено наше. Като такива индивидуални личности ние също сме в постоянно търсене на нещо. Целите на за самореализация като личности или като професии. Може би някои от нас търсят щастие или търсят да намерят своята идеална половинка. Това постоянно търсене е породено от липсата на нещо иначе за какво ни е да търсим ако си имаме всичко, нали? За йогите няма значение какъв е обектът на това търсене, защото в основата на всичко стои това, че човек търси, мотивиран от чувството на липса, от чувството на това, че не се чувства цял. Според тях именно това търсене и липса води до нещастие или страдание. Цялостността и пълноценността, обаче, не са цели или състояния, които да се търсят. Според самадхи, нашата същинска същност или душа е част от едно цяло и тя знае, че нищо не й липсва, че е самодостатъчна и цялостна. В момента, в който стигнем до това усещане можем да усетим това сливане с цялото и тази блаженна нирвана от това, че всичко е съвършено просто такова каквото е. Време е за една по-лесна и смилаема метафора, която би могла да ни позволи да разберем по-лесно идеята за самадхи. Нека си представим вълните в морето. Нека си представим една вълна, която се надига от водата и търси своя смисъл. Коя е тя? В същото време тази вълна не си дава сметка, че тя е направена от океанска вода и че се образува на океанската повърхност. Всъщност, тази вълна е самият океан и е постоянно свързана с него. Нима това не е Нирвана?